| Лингвистика |
| Major world language groups |
| Основни |
| Език · Книжовен език Фонетика · Фонология Морфология · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика · Диалектология |
| Теоретична лингвистика |
| Когнитивна лингвистика Генеративна лингвистика Квантитативна лингвистика Графемика Речник · Прагматика |
| Дескриптивна лингвистика |
| Антропологична лингвистика Социолингвистика Сравнителна лингвистика Историческа лингвистика Етимология |
| Приложна лингвистика и експериментална лингвистика |
| Компютърна лингвистика Математическа лингвистика Криминоложка лингвистика Интернет лингвистика Лингвистична антропология Невролингвистика Психолингвистика |
| Допълнителни статии |
| История на лингвистиката Лингвисти Нерешени проблеми в лингвистиката |
| Портал за лингвистика |
Синта̀ксисът (гр.σύνταξις „подредба“; σύν „заедно“ и τάξις „последователност“) е науката, изучаваща законите и правилата за построяване на изречения и е един от двата основни дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства. Тъй като най-голямата единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Терминът синтаксис се използва също и за насочване на правилата и законите, управляващи изречението в структурата на всеки индивидуален език.
Съвременните изследвания в синтаксиса се заемат с описване на правилата посредством термини.
Елементите в синтаксиса са:
1. Главни части:
- подлог - за да се намери в изречението, задава се въпросът: „Кой?“, „Коя?“ и др;
- сказуемо - за да се намери в изречението, задава се въпросът: „Какво правя/и?“ към подлога.
2. Второстепенни части:
- допълнение - отговаря на въпосите: „Какво?“, „Що?“, „(На) кого?“, „Кому? зададени към глагола;
- определение - отговаря на въпросите: „Каква?“, „Какъв?“ и др., зададени към допълнението;
- обстоятелствено пояснение - отговаря на въпросите: „Как?“, „Кога?“, „Къде?“ и др., зададени към глагола;
- приложение - назовава: професии, длъжности, улици, вестници, списания и т.н.
Примери:
Аз играя с топката.
Аз - подлог (Кой? - Аз.)
играя - сказуемо (Какво правя? - Играя.)
с топката - допълнение (С какво играя? - С топката.)
Момичето реши трудната задача.
Момичето - подлог (Кой? - Момичето.)
реши - сказуемо (Какво направи момичето? - Реши задачата.)
трудната - определение (Каква задача? - Трудната.)
задача - допълнение (Какво реши момичето? - Задачата.)
Чета списание БРАВО.
Чета - сказуемо (Какво правя? - Чета.)
списание - допълнение (Какво чета? - списание.)
БРАВО - приложение (име на списание.)
Ана викаше радостно.
Ана - подлог
викаше - сказуемо
радостно - обстоятелствено пояснение (за начин) (Как? - радостно.)
Във формалната логика[]
Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката).
В информатиката[]
В информатиката означава съвкупността от правилата за писане на даден програмен език.
Други[]
В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).