Преход на България към демокрация и пазарна икономика

Българският преход към демокрация и пазарна икономика, още срещан като Преходът или Българският преход или Преход към политически плурализъм и пазарна икономика е обозначение за историческото развитие на България след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г.

Няма официално съгласие за това кога точно и дали изобщо този период е завършил. Според някои изследователи „българската нежна революция“ е дворцов преврат нареден от Москва с оглед бърза трансформация на държавната собственост в олигархична, съобразно договорките между великите сили за преход на Източния блок към пазарна икономика,. В резултат на тази форма на управление преходът в България към пазарна икономика е подчертано олигархичен (наречен „пост-тоталитарен капитализъм от източноевропейски тип“) и представлява основната причина за икономическата и социална деградация на страната през последните 20 години., Разпространено и названието „номенклатурен капитализъм“ чрез понятието „номенклатурен грабеж“.

Равносметка (до 2009)

Към края на 2009 г се наблюдават следните процеси :

• Икономика на България:
  • Външнотърговският баланс е отрицателен и възлиза сумарно на приблизително минус 100 милиарда лева. Фактическо поставяне на страната в икономическа зависимост. Външният дълг нараства до 108% от БВП (4 пъти от началото на промяната) .

Олигархичен държавно-спекулативен подход на шоково преразпределение на капиталовите ресурси в България

• • Преживяват се две големи девалвации на лева (инфлации):
    • През 1991 г когато на 1.02.1991 г. чрез “ударна” ("шокова") терапия, цените се либерализират в ситуация, когато институционалната реформа и приватизацията се развиват много бавно.
    • През 1997 г., когато българският wikipedia:bg:лев силно губи своята стойност, стигайки до 3000 лв. за един американски долар, преди да бъде прикрепен към германската марка.
  • През 2009 г. България все още е най-бедната държава в ЕС, със средна работна заплата от €300.

• Населението на България се стопява с 1,8 милиона души. По официални данни от близо 9 милиона през 1989г до 7 204 687 (юли 2009) (без данни за брой на икономически емигранти и обезлюдени малки населени места). Настъпващата през 80-те години демографска криза не бива овладяна. Раждаемостта намалява драстично (обяснявани със страх и несигурност заради събитията).

• Здравеопазването се влошава според фактора средна продължителност на живота. Средната продължителност на живота в началото на 70-те години за мъжете е сравнително висока, равнявайки се на средните нива за Европейския съюз. След 70-те продължителността на живота се понижава леко, за да спадне рязко в началото на 90-те години. Въпреки, че към 1999 г. повечето от намалението е възвърнато, продължителността на живота е по-ниска от тази през 70-те години и е много по-ниска от тази в ЕС и източно европейските страни от ЕС. . Според световната здравна организация за 1997 година България се нарежда на 92 място по резултати на лечението, и на 102 място, когато се включат фактори като ефективност на разходите и качество на образованието.

• Образованието: Търпи качествен спад , като последствие от макроикономическите и обществени процеси.

• Жизненият стандарт и качеството на живота са по-ниски от средните за света. Например, България има по-нисък wikipedia:bg:Индекс на човешко развитие (0,840) от все още социалистическата wikipedia:bg:Куба (0,863).
  • Стандартът на живот на практика се понижава. През 90-те години, номиналният брутен вътрешен продукт на глава от населението се понижава — от 25-то място в света през 1988 година, България заема 77-мо 21 години по-късно. Поместена е сравнителна таблица за този показател по години:

wikipedia:bg:БВП на гл. (курс 1990 $	1950	1973	1989	1990	2009 (курс 2009)
wikipedia:bg:САЩ	$ 9561	$ 16 689	н.д.	$ 23 214	$ 47 440
wikipedia:bg:СССР / wikipedia:bg:Русия	$ 2834	$ 6058	н.д.	$ 6871	$ 11 807
wikipedia:bg:България	$ 1651	$ 5284	$ 6217	$ 5552	$ 5916
wikipedia:bg:СФРЮ / wikipedia:bg:Сърбия	$ 1585	$ 4350	$ 5917	$ 5695	$ 6782
wikipedia:bg:Румъния	$ 1182	$ 3477	$ 3890	$ 3525	$ 9310

• • Броят на психичните заболявания се увеличава неимоверно — само до 2003 година в болниците са регистрирани 800 000 приема на хора с психични проблеми.

• Общество - 8% успяват да запазят социалния си статут, 6% са се изкачили социално (вкл. "wikipedia:bg:мутри“мутрите"). 86% от хората са изгубили своя социален статус, т.е. 86% са загубили сигурността си, мястото си в обществото, загубили са чувството на удовлетворение и значимост. Традиционна ценност като скромността, се заменя с пробивността. Докато през 1988 г. за младите хора водещи са били трудолюбието, скромността и интелигентността, през 2009 г, в тези три ценности скромността е изместена от пробивността. Обедняването на населението кара хората да мислят само за първичните си нужди. Над 80% от българите продължават да живеят с усещането за несправедлив социален характер на прехода. Междучовешките отношения се променят коренно. От една страна високо се оценява самостоятелността в живота, от друга спокойствието и времето за общуване намаляват.

• Силно присъствие на организираната престъпност . Появилите се в началото на 90-те години на ХХ век силови групировки като ВИС и СИК и появата на т.н. "мутри" са символ за началото на организираната престъпност. България е първата страна в ЕС със спрени присъединителни фондове (през октомври 2008) заради корупция и слаба администрация. Заедно с Румъния (според Transparency International) заемат първо място по корупция е ЕС.

• Значително повишение на пострадали от ПТП заради смяната на вида на транспорт (от обществен на автотранспорт) и неадекватната стратегия за изграждане на необходимата да посрещне нарасналия автопоток инфраструктура(над 4 пъти от 1989 г.).

• Държавно политическо устройство - старата еднопартийна политическа система е успешно заменена със система на политически плурализъм. До 2009 г. се сменят дванайсет правителства:
  • десет политически правителства (с участие на девет политически партии) и
  • две служебни.
  • членство в ЕС и НАТО
  • безвизово пътуване в страните от Шенгенската зона.

Според Ричард Ран България прахосва годините до 1997 година в политически wikipedia:bg:хаос.

Мнения

• "България нямаше ноу-хау, мощна диаспора зад граница или щедри западни покровители, които да направят бързия преход безалтернативен... отсъстваше политическа мотивация да бъде създадени пазарни принципи ...различните партийно-клиентелистки групи в голяма степен дискредитираха прехода.

Имаше ли алтернатива ?

Идеята за власт, опряна върху собствени партийни капиталисти, продължи традицията за срастване на икономика и политика и подготви формирането на клиентелистки модел на прехода... За това допринесе и приетата през 1991 г. конституция с порочни практики на парламентарната демокрация от времето на Търновската конституция. Проблемът не е в концентрирането на власт в парламента, а в създаването на възможности (основно чрез пропорционалната избирателна система) за подмяна на народния вот чрез употреба на парламентарното мнозинство в интерес на партийните елити и техните довереници. В резултат повече от сто години се възпроизвежда схемата как да се “консумира” властта чрез системата на народното представителство, при която свободата на гражданите (по-рано поданиците) да избират се свежда в крайна сметка до свободата да гласуват...

...стремежът към власт като средство за реализиране на идеала изтика на заден план самия идеал...Формиралата се двуполюсна партийна система като фасада на редуващи се реванши най-напред на номенклатурния, а след това на реститутския капитализъм...

Извън правилата на играта

...В България вече са изградени институциите и е създадена законовата рамка на пазарната икономика. Обаче пазарна логика има там, където правилата важат за всички участници... Отглеждането на икономически групировки като опорни колони на властта резултира във формирането на определени нагласи в икономическите агенти, където вече не пазарните критерии определят перспективите на бизнеса...Задача на съдебната система е да прекъсне тази връзка и по този начин да формира поведението на пазарните участници. Но в клиентелисткия модел на прехода тя е обречена да обслужва доверениците на властта ... Пазарите на производствени фактори - труд, земя, капитал, интелектуална собственост, не могат пълноценно да заработят и държавата е принудена да запълва вакуума...

Възможен ли е нов управленски модел

Промяна на съществуващия управленски модел би била възможна чрез натиск от гражданското общество ... да бъде осъществяван обществен контрол върху дейността на партиите"- в-к Капитал, 22 септември 2000.

• "Носталгията, която съществува в обществото по времето на социализма е най-вече по социалните възможности. Да нямаш никакви проблеми да изучиш себе си, децата си, да се лекуваш, да имаш работа, да имаш перспектива, сигурност, да скиториш по улиците в три часа през нощта, без да се чувстваш застрашен от нищо ...за разлика от други ние разрушихме и не построихме нищо" - Велислава Дърева сп. Бела, бр. 7, 2009 г..
• "След като България е в ЕС и НАТО, става все по-трудно политиците формулират нова, постижима национална кауза. ... Ние започнахме прехода изначало грешно: с ликвидацията... Дефект на прехода е подмяната на въпроса как се управлява с това кой управлява ... външната политика на страната е една от малкото сфери, за която равносметката на прехода е позитивна" - Георги Първанов, БНТ, 8.11.2009 г.
• "При нас много бавно върят нещата. Все по-голяма става разликата с останалите страни" - Светла Оцетова, БНТ, 8.11.2009 г.
• "“Виждам, че много сме направили, но и много сме пропуснали. Вече сме членове на ЕС и НАТО, но за съжаление е изпуснато златно време да се извършат истинските реформи в живота ни. Затова днес сме първи по корупция и последни по доходи. Съсипахме икономиката си, разрушихме селското стопанство, напоителните системи, разбихме службите за сигурност и превърнахме държавата си в разграден двор без кучета за пазачи" - Бойко Борисов, в-к Труд, 07-11-2009
• "Днес ние честваме не годишнина на прехода от тоталитаризъм към демокрация, а рухването на комунизма през 1989 г.... А преходът е друга песен. Тя включва правителствата от Попов до Борисов, НАТО и Европейския съюз... Тук са още СИК, ВИС, ТИМ и цяла плеяда знакови имена, мнозина вече покойници. Все значими и щекотливи теми. Още парещи и публични." - Петко Симеонов, 29.10.2009 г., в-к "Труд"
• "Преходът в България ще приключи, когато РЗС вземе властта" , Яне Янев, БНТ, 8.11.2009 г..
• "Голямата цел беше народът да живее по-добре. Докато това не стане, преходът няма да завърши...Чак през 1997 г. започна открито да се говори, че се прави капитализъм. Дотогава нито една политическа сила не се ангажираше с това...партия или политик излизат пред публиката и казват, че иска да направи нещо за страната. А това всъщност въобще не ги интересува, интересува ги само тяхното устройване. Сред измамите на прехода беше и нещо, което продължава от времето на комунизма - опитът за единство на власт, богатство и престиж... въпросът не е в това, че България ще стане член на Европейския съюз, а какво ще правим там... липсва обща визия за развитието на страната. А демографският въпрос изисква такава визия, за да бъдат хората вдъхновени, че живеят в тази страна, че искат да имат тук деца. Новото поколение възпроизвежда езика, историята, интелекта на нацията. И когато раждаемостта падне под определен брой, бъдещето на нацията е под въпрос... Водещите умове водят нацията" - Петко Симеонов, 1/12/2005
• "Краят на прехода дойде, но ако питате народа преходът може да продължи още два-три века; на един хленчещ народ преходът не стига, защото смята, че за 20 години може да постигне това, което хората са постигнали за векове ... България е в отлична позиция не само на Балканите но и в ЕС и може с "отворени очи" и с широко вдигнато чело да гледа другите ... всички управления през 20-те години от 1989-та насам са дали своя принос за това. България не е зле..." - Людмил Георгиев, БНТ 10.11.2009 г.
• "Както и израилтяните (изведени от робството им в Египет от Мойсей), българите ще трябва да се шлят в пустинята 40 години преди да бъдат прочистени от греховете на комунизма. 20 години минаха и ние сме все оше в средата на прехода и ще чакаме още 20 години" - Едвин Сугарев, бивш активист от Екогласност.
• "20 години бяха нужни да се отървем от представите, че хората са безпомощни и че държавата трябва да прави всичко. Генерацията родена след 1989 е с представата, че да се постигат резултати е добре. Това те не са научили от родителите им, които са безпомощни, но може и от американските филми." wikipedia:bg:Евгени Дайнов“Евгени Дайнов, проф. по политика в НБУ.
• "Имаме демократични институции, но ни липсва културата за да ги направим ефективни. Срива на старата политическа и икономическа система не означава краят на колективните ценности. Новата ценностна система не може да бъде създадена веднага...Забогатяване, чрез далавера стана част от българския преход и е възприето от новата генерация. Това е важен елемент от травмата на прехода." - Петър-Емил Митев, социолог.
• Рухването на социализма в България беше неизбежно след краха на социализма в Съветския съюз и в Източна Европа, след разпадането на СИВ и Варшавския договор, след разпада на СССР и провала на перестройката.. Досегашният български преход доведе до реставрация на капитализма в България. За още по-голямо нещастие на българския народ бе реставрирана ранната криминална форма на капиталистическо натрупване. .. Политическият преход доведе до демократизиране на политическата система, но икономическият и социалният преход се провалиха. Погрешният избор на неолибералния модел и лошото управление на държавата доведоха до разграбване на националното богатство, до разорение на икономиката и до масова бедност на населението. .. Стратегическа политическа грешка на българския преход бе неспособността на българския политически и държавен елит да повтори опита на Испания, Гърция и други страни за национално помирение. Това доведе до тотална и яростна политическа конфронтация и разединение на нацията... Преходът не е завършил. И не може да завърши със задълбочаване на икономическия, социалния и моралния упадък на България. Александър Лилов,
• Според разследващия журналист Христо Христов „българската нежна революция“ започва с дворцов преврат ,. Преходът е наречен „пост-тоталитарен капитализъм от източноевропейски тип“). В Русия е разпространено и названието „номенклатурен капитализъм“ ^{[източник?]}.

Събития

• През нощта на 10-11 януари 1997 г. в резултат на масови улични протести срещу управлението на правителството на министър-председателя Жан Виденов и сражения с полицията се насрочват предварителни парламентарни избори и бива избрано ново правителство, оглавено от Иван Костов.
• На 1 януари 2007 г. България е приета за член на ЕС.

Вижте още

Книги

• Лилов, Александър. Диалогът на цивилизациите Световният и българският преход. София, ИК "Захарий Стоянов", 2004. ISBN 954-071-980-1. с. 808.
• Мадисън, Ангъс (2006), The world economy, OECD Publishing, ISBN 9264022619
• Проданов, В., Тодоров, А., Иванова, В., Аврамов, Й. Българският парламент и преходът.|publisher=Сиела, 2009, ISBN 9789542803522

Статии

• ЗЗа Българският преход – равносметка на неспециалисти, Катя Чалбурова
• в. “Банкеръ” 8 – 21. 12. 2001, “Некрологът на лявото бе написан прибързано”
• Десетоноемврийски пленум на ЦК на БКП 1989 г.
• Важни политически фигури по време на Прехода са Андрей Луканов, Желю Желев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган.
• Д-р Николай Михайлов: Наблюдения в огледалото на отчаяните, в. "Култура", 14 януари 2010
• От вторият към третия свят, Current Concerns, No 3/4, 2008, Петър Бахмайър
• 20 години стигат - Алтермедия България - национален информационен портал
• От втория към третия свят

Предавания и филми

• Подмяната 10-ти
• Дух и преход 20 години по-късно, БНТ, 06.11.2009 - разговор с Михаил Неделчев и Марко Ганчев: "Чалгата пропълзява много на високо, когато общият вкус е такъв".
• Някои от лицата от прехода, ютуб, 14 декември 1996 г., Явор Дачков

Начало